Кратко въведение в Eкоцентричното колело на развитието: етапи от живота, ритуали за инициация и културна трансформация
(Бил Плоткин, януари 2015)
Екоцентричното, ориентирано към душата колело на развитието, е модел на това как изглеждат етапите на човешкия живот, когато израстваме в пълен резонанс с природата („еко”) и душата; когато през целия си живот сме в непрекъснат процес на превръщане в цялостни хора. Колелото има осем житейски етапа, по два за детството, юношеството, зрелостта и старостта.
Екодуховните етапи контрастират с егоцентричните, които затрудняват повечето съвременни хора. Егоцентризмът, при който егото е в ядрото на психиката и решава какво е най-важно в живота ни, е разстройство, дължащо се отчасти на загубата на ефективните обреди на инициация, а в по-общ план на загубата на здрави култури и последвалата деградация или изчезване на практиките и перспективите, които поддържат оптималното човешко развитие.
Това развитие е в основата на културните трансформации, които са дълбоки, генеративни и подобряват живота за всяко дете, жена и мъж, докато напредват през етапите на живота на екоцентричното, ориентирано към душата развитие.
Екодуховното колело се разполага върху шаблон с четирите основни посоки на света. Диаграмата, приложена към това есе, показва осемте етапа, започвайки от изток и продължавайки по часовниковата стрелка (следвайки движението на слънцето) по кръга, завършвайки отново на изток. От външната страна на колелото са осемте етапа. Името на всеки етап се образува чрез свързване на човешкия архетип, като „Невинния”, с определен архетип на Земята, като „Гнездото”. Диаграмата отбелязва и три допълнителни аспекта на всеки етап (виж стр. 29):
- Задачите на развитието;
- Дарът, с който хората на този етап допринасят към света, присъствайки в него;
- Психо-духовния център на притегляне (центърът на човешкия живот, около който се случва ежедневното съществуване).
В кръга са имената на деветте прехода (или преминавания) между етапите. Те са поводите за провеждане на обреди за инициация. Времето на преминаване към следващ етап и ритуалите, които го отбелязват, не зависят от хронологичната възраст или желанията и убежденията на родителите, религиозните власти или на индивида в преход. По-скоро,те се случват след като индивидът е постигнал достатъчно успехи в задачите на развитието в живота си и е настъпил момент, в който Мистерията премества центъра му на притегляне от един етап в друг.
С други думи, съзряването върви добре, когато постигаме успехи по задачите на развитието в етапите от живота. То ни движи напред. Това, което се случва между основните преходи, по време на самите етапи, всъщност е много по-значимо от прехода и начините, по които го отбелязваме с ритуали. И двете (и успеха в задачите и ритуалите за преход) са съществени и взаимозависими. Ако не постигаме ежедневно успехи по задачите на развитието през етапите, няма да успеем да стигнем до следващото преминаване, или ще го направим частично или изкривено. Без ефективни обреди за преминаване, можем да се прехвърлим на следващия етап само частично или компромисно.
В „Природата и човешката душа: цялостност и общност в един фрагментиран свят” (Нова световна библиотека, 2008 г.), описах подробно специфичните задачи на развитието на всеки етап, както и други аспекти на етапите.
Поради загубата или деградацията на здравословните култури, повечето съвременни хора (поне 80%) се задържат на третия от осемте етапа на живота, т.е. в ранното юношество. Под „юношество” имам предвид психосоциалния етап, а не времевия интервал, съвпадащ с тийнейджърските години. Ранното юношество, в което са “застинали” и проспиват живота си по-голямата част от западноевропейците, не е дори здравословно, а е по-скоро това, което наричам „пато-юношество”. Това е егоцентричното съществуване, фокусирано върху опита да изглеждаме добре пред другите; да се съобразяваме и/или да се бунтуваме срещу обикновеното и типичното; да напредваме в състезанието „око за око” за материални притежания, финансово богатство и социален статус и; да сведем до минимум сблъсъка с предизвикателствата на реалността чрез различни пристрастявания (независимо дали към вещества или към натрапчиво поведение като пазаруване, безличен секс или хазарт).
Естествените и благотворни добродетели на здравословното юношество са станали сравнително редки. Добродетели като култивирането на индивидуалност и автентичност, които се развиват заедно със социалната принадлежност и сътрудничеството; откриването на радостите и отговорностите от здравословната сексуална идентичност и еротичното ѝ включване в интимните отношения; желанието и способностите да допринасяме и да съдействаме за създаването на здрава, справедлива, устойчива, сътворяваща и подобряваща живота човешка общност; и безкрайното нарастващо благоговение и благодарност към мрежата на живота, с всички същества и местообитания, както и желанието и способността да защитаваме и увеличаваме общността на Земята, в която всички членуваме. В една здравословна и зряла култура тези добродетели определят качествата, придобивани в ранното юношество и развитието им не се отлага до пълнолетие.
Това повдига въпроса: Какво тогава е зрялата възраст, истинската зрялост? От гледна точка на Екоцентричното, насочено към душата колело на развитието, зрелостта е етап от живота, който през последните няколко хилядолетия се среща все по-рядко в западния свят. Тя не се определя смислово от поемането на отговорностите на възрастните или от създаването на семейство, приноса към общността, изкарването на пари или усъвършенстването на занаят или призвание. Всички тези постижения са напълно осъществими и обичайни в здравословното ранно юношество (с изключение на създаването на семейство и отглеждането на деца. В зрелите общества независимо че изследването на сексуалността започва естествено в ранното юношество, създаването на семейство обикновено се отлага до постигането на истинско съзряване).
По-скоро, истинската зрялост е етапът в живота, в който осъзнаваме и въплъщаваме уникалния живот на душата си. Това е психо-духовно състояние, което се приема за мистично в съвременното западно общество, но в едно здраво общество би било нещо обикновено.
Под „душа” имам предвид нашето индивидуално и уникално място или ниша в земната общност, а не мястото ни сред хората (определено от социалните и професионалните роли), а мястото ни в по-голямата мрежа на живота (идентифицирано чрез природни метафори, човешки архетипи или други митични или поетични образи). С други думи, душата ни съответства на това, което поетът Дейвид Уайт нарича „най-големият разговор, който може да проведете със света” или „истината в центъра на образа, с който сте родени”. Тази ниша, този разговор, тази истина, този образ, не е предимно културна или просто човешка, а е по-скоро екологична и мито-поетична, т.е. облечена и предадена в метафорите, символите, образите, мечтите и архетипите на природата и на нашите собствени диви умове.
Следователно, от гледна точка на Колелото, за истински зрелите възрастни са верни три неща:
(1) Те се възприемат първо като членове на общността на Земята (и след това като част от семейството или населеното си място, или като принадлежащи към етническа група, религия, държава или нация и т.н.),
(2) Имали са едно или повече преживявания, които са им разкрили тяхното уникално митопоетично място в общността на Земята и
(3) Заемат мистичното си място като дар към хората и към по-голямата мрежа на живота.
В психологическото юношество ние определяме или идентифицираме себе си чрез нашите социални или междуличностни роли (приятел, син или дъщеря, любовник, съпруг, родител) или чрез нашите работа, занаят, професия или други роли в общността. При истинската зрялост, за разлика от юношеството, идентифицираме себе си чрез вкоренените в душата или екологични роли – нашите мито-поетични идентичности. Давам ви четири примера с четирима души, които познавам, които са само загатвания за мито-поетичните им идентичности: жената, която генерира образи, разширяващи възприятията и задава въпроси, които дестабилизират идентичността; човекът, който води другите в океанските дълбочини на психиката; жената с блестящо сърце, която следва пътя на мечката и; човекът, който тъче „пашкулите” на трансформацията за своя народ.
Втората значителна разликата между идентичността на юношата и възрастния е, че първата е избрана (или зададена, или наложена от други), докато втората е открита, запомнена, възстановена или потвърдена. Ние се раждаме с духовната си идентичност, но не я осъзнаваме в детството или ранното юношество. Целта на процеса на инициация е възстановяването или спомнянето на тази идентичност. Той започва в периода, който наричам късно юношество (психо-духовна сцена, до която достига само малка част от съвременните хора), който ни води до истинската зрялост. Основната мисия на института “Анимас Валей” е да подпомага хората да възстановяват и въплъщават своята душевна идентичност.
Процесът, който води до истинската зрялост, е само едно от няколкото посвещения (инициации, ритуали) в цикъла на човешкия живот. Всеки екоцентричен, ориентиран към душата етап от живота, може да е инициационно пътуване:
– Първото такова пътуване е бременността, а раждането е първия преход (преминаване в следващ етап).
– Ранното детство (което на колелото наричам “Невинния в гнездото”, вж. диаграмата) е второто пътуване за инициация, а постигането на съзнание за индивидуалния автономен Аз (което наричам „Наименуване” и обикновено се случва около четвъртия рожден ден) е вторият преход.
– Напредналото детство („Изследователят в градината”) е третото пътуване за инициация, а психо-социалният пубертет – третия преход (той не трябва да се бърка с физиологичния пубертет, който може да започне по всяко време от 9 до 16 г.).
– Ранното юношество („Актьорът в оазиса “) е четвъртото пътуване, последвано от прехода „Потвърждение” (на постигнатото социално присъствие, което е едновременно автентично и социално прието).
– Късното юношество (“Скитникът в пашкула”) е петото пътуване за инициация (което включва първото спускане към дълбините на душата), а инициацията на душата (в началото на истинската зрялост) е петият преход.
Следващите четири пътувания за инициация и четири прехода съставляват заедно втората половина от живота.
Можете да видите, че от гледна точка на модела на Екоцентричното, насочено към душата развитие, ние не напредваме от детството до зрялата възраст с един замах. По-скоро съществуват два основни житейски етапа, които си взаимодействат – ранното и късното юношество . По пътя между тях преходите са цели три (Пубертет, Потвърждение и Инициация на душата). В развитието на мъжете, например, не противопоставяме момчето с мъжа, а по-скоро, приемаме, че това момче-изследовател става млад мъж-актьор, преминава през един сексуално неопределен късно-юношески пътешественик, докато поеме ролята си на първостепенен истински човек (чирак при извора). Това са четири много различни етапа, всеки от които задава конкретни цели на развитието, важни събития и възможности.
Въпреки, че съществуват различия в развитието на момчетата и момичетата (и различия при хетеросексуалните, хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните хора), основната динамика на развитието е една и съща.
Най-значителните психо-социални различия в манифестацията на пола се срещат в психологическото ранно юношество. Това е и етапът, в който развитието е най-диференцирано по отношение на мъжествеността и женствеността. При него има по-малко разлики между половете,отколкото на предходния и последващия го етапи. В обществата, застинали в пато-юношеството обаче, различията между половете се увеличават и усилват през целия живот и често се въплъщават в и действат по нездравословни и неестествени начини.
Нашите генетични дарове ни позволяват свободното пътуване през житейските преходи между раждането, наименуването и пубертета, но извън здравословната култура, те обикновено водят до погрешни или изкривени версии на първите три етапа на живота. Истинското съзряване след ранното юношество изобщо не може да се случи преди да сме се справили успешно със задачите на развитието в ранното юношество и да сме обърнали внимание на неизпълнените задачи от детството. При здравите култури истинските старейшини и възрастни осигуряват за младите ефективни процеси на инициация (и преминаване) през етапа на юношеството към зрелостта.
Истинските обреди за преминаване отбелязват и потвърждават психо-духовните преходи, които вече са се случили, а не водят до преходи, които все още не са постигнати или заслужени в резултат на развитието. Ефективните обреди на преминаване са огромна подкрепа за хората, които наскоро са започнали нов житейски стадий, постигнат благодарение на техния успех в задачите на развитието на по-ранните етапи. Добре структурираните ритуали включват благодарност и ритуално прекъсване на предходния етап, въвеждане или запознаване с новия, церемониално започване на нов начин на живот в света и общностно признаване и подкрепа при промените в социалното положение, възможностите и отговорностите.
От гледна точка на Екоцентричното, насочено към душата развитие, животът е свещено поклонение в осем етапа. Първата половина от един екоцентричен, насочен към душата живот завършва с откриването на мито-поетична съдба, смисъла на съществуването, дарът, че човек е благословен и обвързан да допринесе към безкрайната разгръщаща се мечта на Земята и непрекъснато развиващата се история на Вселената. Втората половина от този живот представлява опасното и забавно въплъщение на тази съдба. Това е най-големият дар, който можем да предложим на света. Във време на радикални културни крахове и възможности, каквато е сегашната ни епоха, въплъщението на индивидуалната съдба е най-големият генератор на културни промени, обогатяващи живота.
***
Бил Плоткин е професор, дълбочинен психолог, водач в дивата природа и деятел за културна еволюция. Като основател на „Анимас Валей Институт”в югозападно Колорадо, от 1980 г. е провел хиляди ритуали за инициация за жени и мъже, базирани на природата, включващи и съвременна западна адаптация на панкултурен пост за търсене на визия (откровение). Той е и психолог-изследовател, изучаващ необичайните състояния на съзнанието, професор по психология, рок музикант и гид в бързи води. През 1979 г., по време на самостоятелно зимно изкачване на планината Адирондак, Бил е „призован към духовно приключение”, заради което изоставя академичната общност в търсене на истинското си призвание.
Бил Плоткин е автор на книгите „Soulcraft: Преминаване в мистериите на природата и психиката (практически пътеводител)”, „Природата и човешката душа: цялостност и общност в един фрагментиран свят (природен сценарий за човешкото развитие) и „Диво съзнание: Полеви пътеводител на човешката психика” (екоцентрична карта на човешката психиката за постигане на изцеление, цялостност и културна трансформация). Има докторска степен по психология от Университета Колорадо в Боулдър. За да научите повече за Бил Плоткин и института Анимас Валей, посетете http://www.animas.org.