Какви ще са моделът и устройството на човешката история в бъдеще? Докато пишем това, все още не можем да предвидим със сигурност резултата от катаклизма, през който преминава планетата ни. В краткия интервал на 21 век, ние, хората имаме два пътя: да се научим как да станем елемент, обогатяващ живота на по-голямата общност на Земята... или да не го направим. Ако се провалим, броят на хората ще намалее значимо, ще загубим значението си като биологичен вид (поне този път) и ще предизвикаме изчезването на хиляди, може би дори милиони видове, без да броим тези, които вече са изчезнали заради нас.

Криза и възможности

В настоящия момент от историята на Земята тече може би най-унищожителната и съществена промяна, която тя е преживявала. Този момент е 21 век, един цял човешки живот, но е само прашинка от пламенната еволюция на планетата, продължила 4,5 милиарда години. Както често се случва, възможностите, които ни предоставя този момент, се проявяват вследствие на дълбока криза. През последните двеста години индустриализираната ни цивилизация неуморно унищожава природните ресурси, цикъла на водата, въздуха, почвите, океаните и температурния баланс. Казано по-просто, ние спираме работата на основните животворящи системи на планетата.

В екологичната криза се крият и причините за разпадащите се икономики, етническите и класови конфликти и световните войни. С тях са свързани епидемичните провали в индивидуалното човешко развитие, които вероятно и ги предизвикват. Истинската зрялост или психологическата зрялост се е превърнала в необичайно постижение в западните и повлияните от Запада общества, а истинската старост почти не съществува. Причината за ограниченото ни личностно развитие е вплетена и неотделима от ежедневния ни живот, който се е отдалечил прекалено много от първоначалната интимност на биологичния ни вид с естествения свят и от нашата уникална индивидуална природа - душата ни.

Предизвикателствата на съвременното общество

В обществото на индустриален растеж от векове обезценяваме, потискаме или изцяло пренебрегваме естествените природни задачи в първите три етапа на човешкото развитие – от раждането до ранно юношество. Това води до юношество, което е толкова несинхронизирано с природата, че някои хора спират да се развиват и не съзряват по нататък.

Забавянето на личностното развитие подпомага индустриалния растеж. Чрез потискане на естествените процеси на човешкото развитие (чрез образователните системи, социалните ценности, реклами,професии и забавления, които засенчват природата ни, дизайна на градовете и предградията, денатурирани медицински и психологични практики и други средства) индустриалният растеж създава незряло общество от хора, които не могат да си представят живот без консумация и потискащи душата работни места.

Това пренебрегване на човешката ни природа създава още по-голямо препятствие пред личното съзряване, в сравнение със загубата на ефективните обреди за инициация (към следващ житейски етап) и е довело до трагедията, пред която сме изправени днес: повечето хора са отчуждени от тяхната жизненоважна индивидуалност - душата си, а човечеството е, до голяма степен, отчуждено от естествения свят, в който сме еволюирали и който поддържа съществуването ни. Душата е понижена до нюейдж-духовна фантазия или плячка на мисионерите, а природата е третирана в най-добрия случай като пощенска картичка или ваканционна обстановка или, по-често, като железария или купчина отпадъци. Твърде много от нас нямат интимна връзка с естествения свят и с душите си, заради което причиняваме тихомълком щети и на двете.

Патологично юношеско общество

В сегашните западни и повлияни от Запада общества, освен от недостига на истинска зрялост, много зрели хора страдат от различни юношески психопатологии – неспособност за справяне със социалната несигурност, объркване в идентичността, изключително ниско самочувствие, малки или никакви социални умения, нарцисизъм, безпощадна алчност, ограничено морално развитие, повтаряща се физическо агресия, материалистични обсесии, малка или липсваща способност за интимност или съпричастност, пристрастеност към вещества и емоционална закоравялост.

Най-явно виждаме тези психопатологии в лидерите и в знаменитостите на западния свят: политици, очевидно мотивирани от запазването на образа си, перспективите за преизбиране, силата, богатството и привилегията. Морализиращите религиозни лидери са хванати в клопката на изкривените си морални компаси. Иконите на развлекателния бизнес убиват себе си с алкохол, наркотици, хранителни разстройства и козметични операции. Водещите хора в индустрията достигат до безпрецедентно падение в алчността си и манията за власт.

Когато отправим честен поглед към хората, които отговарят за правителствата, корпорациите, училищата и религиозните организации на обществата с индустриален растеж, установяваме, че твърде много от тях психологически са юноши, които нямат задълбочено разбиране за себе си или за естествената среда, която прави живота ни възможен.

Много западни мъже прекарват живота си, стремейки се към приключенията, характерни за героизма на ранното юношество на елитните игрища, в най-бързите коли, в срещи на най-високо равнище, най-големите легла или най-ексклузивните заседателни зали. Много жени се надяват да попаднат на най-добрите мъжки екземпляри от тези юноши-герои, или да се превърнат в съответния женския вариант.

Имаме толкова малко зрели лидери, че нашите общности са се превърнали в блуждаещи единици, залутани в културната пустош. Загубили сме местоположението си, забравили сме правилната посока и нагласите си. Когато стигнем до трудно за преминаване място, да речем, река или пропаст и нямаме лодки или въжета, поглеждаме тъжно напред и се обръщаме, за да тръгнем в друга посока може би с надеждата, че все някога някой бог или дух ще дойдат, за да ни спасят.

Много от нашите социално-психологически проблеми се проявяват още в предучилищните години, но нашата културна дезориентация става най-очевидна във времето на забележителните неуспехи при преминаването ни през пубертета и на етапа от живота след него. Като общество, ние сме дълбоко объркани относно юношеството. Не знаем дали това е форма на ранна зрялост, късна детска възраст, смесване на двете или нещо съвсем друго. Не сме сигурни дали да се отнасяме към тринайсетгодишния като към възрастен или като към дете, дори не сме сигурни как да го направим. Родителите на тийнейджърите масово вдигат отчаяно ръце и се отказват. Все по-голяма част от тийнейджърите се чувстват изгубени и объркани и не могат да намерят някой надежден и мъдър, към когото могат да се обърнат.

Тези обърквания относно юношеството се отразяват в начините, по които колективно реагираме на пубертета, който заедно с раждането и смъртта е най-видния физически човешки преход. Западните общества, като че ли нямат никаква представа как да подготвят младия човек за сексуален разцвет, социална независимост, автентичен личен израз, опознаване на душата или живот на взаимозависими отношения с по-големия от човешкия свят - природата. Традиционните ритуали на преход от един житейски етап в друг са били лишени от жизнеността си преди векове и днес са празни раковини, отдавна изхвърлени обвивки на отпътувалите души.

В следствие на това при тийнейджърите и децата излизат наяве най-тревожните признаци на културна патология. Свидетели сме на все по-висок процент тийнейджъри, които са наркомани, агресивни, искащи да отнемат собствения или чужд живот (и често правейки го), затворени са в институции, диагностицирани са с тежки психични разстройства, младежи, на които рутинно се предписват медикаменти, които променят мисленето и намаляват емоционалната чувствителност.

Дори малки деца проявяват юношески патологии, колкото и трудно да ни е да си го представим. Виждаме седем и осемгодишни, които са сексуално активни или ползват наркотици, убиват или участват в банди. Това е може би най-ясният и най-тревожен симптом на пато-юношеското общество в крайните етапи на дегенерация: дори детството е лишено от здравето си.

Здравословното детство е вкоренено в природата и в подкрепата от семейството, но много деца в западния свят са изкоренени и от двете и те са заменени от сексуалност и незначителни дреболии. Загубили сме обучението и ритуалите, които подготвят момичето за превръщането му в царствена зряла жена, а вместо тях имаме конкурси за красота за петгодишни деца.

Обещанието и надеждата на юношеството

Проблемът не е в самото юношество. Всъщност, юношеството - здравословното юношество - крие главния ключ към индивидуалното развитие и човешката еволюция. В юношеството е мястот, както на кризата, така и на възможността ни. Кризите на юношеството и на културата ни са два аспекта на една и съща безизходица. Когато се възползваме от единия аспект, ускоряваме възможността да се прояви и другата криза. Когато достатъчно хора се възползват от истинската природа на юношеството, неговите обещания и потенциал, западната култура ще се преобрази и отново ще стане живото поддържаща. Докато не разберем причините за юношеството няма как да разберем защо сме на тази земя като човешки вид.

Хора, които в своите юношески години не са били разбрани от техните родители и учители са тези, които не разбират тийнейджърите. Така обещанието на юношеството остава нереализирано със всяко следващо поколение. Това е нашата културна дилема.

Тази дилема, която се корени в културните промени, настъпили с появата на селското стопанство преди 6 до 10 хил.г., не е случайна и не се дължи на лош късмет. Тя, по-скоро, е присъща характеристика на това да бъдеш човек. Случила се е и няма как да променим това. Това е старо затруднение, от стотици поколения, много заплетено и сложно и не е чудно, че човечеството не може да открие начини за разрешаването му.

Вярвам, че нашата дилема възниква от вродената уязвимост, ахилесовата пета на човешкия род, "свещената рана", която произтича от уникалния човешки начин на съзнаване, идържи тайната на нашата съдба - нашата колективна човешка душа. Разпознаваемото ни съзнание, базирано на егото, съществува чрез рефлексивното ни самосъзнание и поражда както кризата, така и възможностите ни. Его-съзнанието е нашата най-голяма отговорност, както и нашата най-голяма сила.

Симптомите на човешката ни рана стават най-очевидни в юношеството. То е фазата на живота, в която повечето съвременни хора се объркват и се нуждаят от най-голяма подкрепа. Юношеството държи ключа, за да станем цялостни хора.

Истинската зрялост не означава само достигането до определена възраст, раждането и отглеждането на деца или поемането на определени отговорности. Юношата трябва да премине през процес на иницииране, който изисква отказването от познатото и удобното. Той трябва да се подложи на пътешествие дълбоко в тайните на природата и човешката душа. Той трябва да скочи в дълбокото, да стигне почти до ада, но не в смисъла, който влага и, от който се страхува традиционното общество. „Спускането”, през което подрастващите трябва да преминат е това, което плаши най-много хората около тийнейджърите (включително и тях самите). То е и това, което натъжава много от по-възрастните хора, защото те усещат вътре в себе си, че е трябвало да предприемат същото пътуване, но не са го направили, а въпросът дали това е възможно или е станало прекалено късно все още витае във въздуха.

Чрез психо-духовното приключение юношата разбира за какво е роден, какви дарове може да поднесе на света, какви свещени качества носи в сърцето си и как може да постигне собствения си уникален начин за любов и принадлежност.

Навлизането в живота на душата изисква плащането на висока цена, тежко изпитание, преминаване през психологическа форма на „умиране”. Неинициираният юноша не се отказва лесно от претенциите за „добър живот". Разбирайки това е нужно да измислим или да преоткрием форми и методи за инициация на душата.

Нашата надежда се крие в постигането на по-задълбочено разбиране за юношеството.