Да се превърнеш в цялостен човек
(Бил Плоткин – от книгата „Природата и човешката душа”)
Джоана Мейси и Моли Йънг Браун обясняват, че Великият обрат се случва едновременно в три области или измерения, които са взаимно подсилващи се и еднакво необходими. Те ги идентифицират като:
- “действия за задържане”, които забавят щетите върху Земята и нейните същества;
- анализ на структурните причини и създаването на алтернативни институции; и
- фундаментална промяна в световния светоглед и ценности.
Първото измерение включва голямото разнообразие от усилия за опазване на живота на Земята, включително кампании за прогресивно законодателство и регулации, политически действия и съдебни дела, които забавят разрушаването на жизнените системи на Земята и директни действия като бойкоти, блокади, вдигане на шум, протестиране и гражданско неподчинение. Това е по-непосредствената, краткосрочна работа, която осигурява необходимото време на другите две измерения за изграждането на общество, поддържащо живота.
Второто измерение ни задължава да разберем в детайли и да демистифицираме динамиката на обществото на индустриалния растеж, така че да знаем ясно как работи и защо е съблазнително и разрушително. След това да създадем алтернативни структури и практики във всички наши основни културни институции, икономиката, хранителната и енергийната система, управлението и образованието. Книгата („Природата и човешката душа”) очертава някои от тези алтернативи, особено в областта на родителството и образованието.
Основният фокус в книгата е най-вече върху третото измерение на Великия обрат, който Джоана и Моли определят като “най-съществен”. Те отбелязват, че за да се утвърдят и оцелеят, алтернативните институции, създадени като част от второто измерение, трябва да се ориентират към мироглед, който е изцяло различен от мирогледа на индустриализираното общество. За тях промяната в човешкото съзнание, се заражда от: мъката, която много хора чувстват заради ограбения свят; нашите нови разбирания за екологията, физиката, екопсихологията и другите области, които засягат това какво е да бъдеш човек на жива планета; и от нашата задълбочаваща се прегръдка с мистичните традиции, както на коренните, така и на западните народи.
„Колелото на Живота” осигурява средство за подкрепа и ускоряване на тази фундаментална промяна в светогледа и ценностите. То ни предлага набор от насоки за актуализиране на по-големия ни човешки потенциал. Както казва Томас Бери в епиграфа на тази глава: “Трябва да стигнем далеч отвъд границите на всяка трансформация на съвременната култура… Нито една от съществуващите култури не може да се справи с тази ситуация само със собствените средства”. Освен това трябва да създадем и нови културни учреждения и да задействаме способността си да бъдем хора и да се развиваме.
Нямам предвид нещо невероятно или произволно, а нещата, които допринасят за израстването. Вместо да се превръщаме в странни хора или свръхчовеци, ние сме призовани да станем цялостни хора. Преди всичко трябва да се превърнем в граждани на Земята и жители на Вселената, съответно нашата идентичност и основни ценности трябва да бъдат преработени. Този процес на зрялост предполага квантов скок отвъд етапа на развитие, в който днес живеят повечето хора. И все пак трябва да започнем сега със създаването на бъдещия човек.
Следователно, въпросът за индивидуалното човешко развитие става критичен. Как можем да растем така, че екоцентричната идентичност да стане правило, а не изключение? Как можем да насърчим глобалното екологично гражданство?
Има три причини, поради които подобряването на човешкото съзряване е от съществено значение за Големия обрат.
1) Първо, живеем в свят на юноши. До голяма степен това е патологично юношество. Няма абсолютно нищо лошо в (здравословното) юношеството, но нашите културни ресурси са дотолкова разрушени през вековете, че мнозинството от хората в “развитите” общества вече никога не достигат до истинската зрялост. Юношеският свят, който е неестествен и небалансиран, неизбежно създава разнообразни културни патологии, които водят до съвременни общества, които са материалистични, основани на алчност, враждебно конкурентни, насилствени, расистки, сексистки, дискриминиращи по възраст и в крайна сметка саморазрушителни. Тези обществени симптоми на пато-юношеството, които днес виждаме навсякъде в индустриализирания свят, не са в основата на нашата човешка природа, а по-скоро са ефект на егоцентризма върху нашето човечество.
Великата задача не може да бъде изпълнена, докато има милиарди хора, живеещи пато-юношеския живот на разточително потребление, или се стремят към него, докато милиарди други живеят в крайна бедност; или докато мнозинството гласува за политици (както леви, така и десни), които си остават с пато-юношески амбиции и дневен ред; или докато живеем в политически и корпоративни системи, които потискат всички алтернативи на индустриалното общество.
Когато достатъчно хора в съвременните общества прогресират отвъд юношеството, цялата икономика, ориентирана към потребителите и егоцентричният начин на живот ще се изпарят. Юношеското общество всъщност е доста нестабилно, поради несъответствието му с основните модели на живите системи.
Индустриализираното общество просто е несъвместимо с колективната човешка зрялост. Никой истински възрастен не иска да бъде потребител, работник-пчела, магнат или войник в имперска война и никой няма да стане такъв, ако има други възможности. Озарената душа и дивата природа са смъртоносни за икономиките на индустриалния растеж – и обратно.
2) Втората причина, поради която човешкото съзряване е от съществено значение за Великия обрат, е, че най-мощните семена на културното възраждане идват от уникалната творческа работа на автентичните възрастни. Всички тези възрастни са истински артисти, визионери и лидери, независимо дали живеят и работят тихо на малки сцени, каквито са семействата, фермите и класните стаи, или се изявяват публично на грандиозни етапи. Те са нашите най-надеждни агенти на културната промяна. Тази книга предлага набор от указания за възстановяване и усъвършенстване на процеса на зрялост така, че все повече хора да се превърнат в истински възрастни на 21 век и в зрели трансформатори на културата.
Томас Бери пише: … „Необходимо е не трансцендентност, а ‘прозрение’.Трябва да измислим или да преоткрием устойчива човешка култура чрез ‘спускане’ в нашите пред-рационални, инстинктивни ресурси. Това, което ни е необходимо, не е превъзходство, а взиране.” Това спускане или взиране е пътят ни към откриването на душата, който може да бъде поет само от онези, които са преминали отвъд етапа на ранното юношество, в което е спряло обществото ни. По време на инициацията на индивида в подземния свят на душата, тя му разкрива сън, видение или откровение, което “вдъхновява, напътства и ръководи действията му” до края на живота. Томас го описва така: “Откровението на душата осигурява енергията за зрели действия.”
Най-вдъхновяващата работа в света днес се извършва от онези, които са преминали през този преход на инициация и са се завърнали с ценни ресурси за духовно ориентираното или живото поддържащото общество. Това е „спускането”, за което Томас пише; пътуването на съзрелия герой, описано от митолога Джоузеф Кембъл; слизането към богинята, изобразено от юнгианския терапевт Силвия Бринтън Перера; процеса на индивидуализация, идентифициран от Карл Юнг и други дълбочинни психолози като Джеймс Хилман и Марион Уудман и; предмет на моята първа книга, „Soulcraft: Преминаване в тайните на природата и психиката”
Не можем да си мислим, че със срещи на най-високо ниво на най-големите световни умове ще излезем от сегашната планетарна безизходица. Както Алберт Айнщайн отбелязва: “Няма проблем, който да може да бъде решен на същото ниво на съзнание, което го е създало.” Осъществимият план за трансформация на култура ни няма да се появи от мирогледа или ценностите, които са я създали. Приложимите културни системи винаги са се появявали от разкритията, виденията и сънищата на тези, които са имали смелостта да се скитат отвъд границите на реалното, в екзотични психо-духовни сфери, хора като Лудият Кон, Ганди, Исус и Буда, както и също толкова вдъхновяващите, но по-малко прославени (в патологично-юношеското общество) визионери като Майка Тереза, Хилдегард фон Бинген и Вангари Маатай.
Съзрялото откровение изисква съзрели хора. Позитивната културна промяна е естествен резултат от здравословното индивидуално развитие, защото съзрелите хора оживяват културата чрез своите индивидуални и колективни действия. Културното и индивидуалното здраве се зараждат едно друго. Тази книга изследва пътищата на природата и тези на жизнеутвърждаващата култура за отглеждане на здрави деца; подготвяне на юношите за иницииращо приключение, което отваря пътя към съзрялата, автентична средна възраст и; подобряване на културната артистичност и удовлетворение от живота на възрастните и старите хора.
3) Третата причина, поради която индивидуалното съзряване е от съществено значение, е, че за да успее, Големия преход той трябва да бъде наблюдаван от истински старейшини като Томас Бери, Джоана Мейси и десетки хиляди други като тях. В най-широкия си мащаб, човешкото начинание трябва да се ръководи не от събрания на подрастващи политици и корпоративни служители, нито от зрели, инициирани възрастни, а от истински съвети на мъдри старейшини.