Положителни емоции

Емоцията, концепция, която често се определя като ефирна, е ранна тема в психологията (напр. Канън, 1929; и Джеймс, 1884). Но, както бе отбелязано през 1984 г., при създаването на Международното дружество за изследване на емоциите (ISRE), първата мултидисциплинарна професионална асоциация в тази област, до средата на 80-те години на миналия век, науката за емоциите не се появява като обособена специалност. Справедливо е да споменем, че през 30-те години има бум в изследването на емоциите. Но дори десетилетия след като те вече са строга и приета тема на научните изследвания, комплексът за малоценност на психологията я съсредоточава върху най-сериозните емоции, а именно страх, гняв, тъга и други подобни. На преден план излиза дори отвращението (напр. Розин и Фалън, 1987). Сякаш позитивните емоции в човешкия репертоар ще протрият тъканта на строгото покривало, в което беше толкова важно да е заметната психологията.

В този контекст Барбара Фредриксън създава, основано на доказателства, разбиране за позитивните моменти, като проследява тяхното разнообразие, начините, по които те променят работата на човешкия ум и малко по малко и живота на хората. Фредриксън започва изследването си като описва накратко 10 ключови положителни емоции, които в никакъв случай не представляват изчерпателен списък. Тя избира да се съсредоточи върху тези 10 емоции, не само защото са обект на засилени изследвания, а и защото лабораторните резултати показват, че тези десет емоции се срещат сравнително често в ежедневния живот на хората. Тя ги описва в реда на относителната им честота на проявление, като започва с положителните емоции, които хората най-често изпитват и напредва към онези, които се чувстват по-рядко, с едно важно изключение. Това  е любовта, която е най-често срещаната положителна емоция при изследванията. Авторката ни дава по-долу и основателните си причини да я опише последна.

Като всички други емоции и положителните представляват  кратки, мултисистемни отговори на някаква промяна в начина, по който хората интерпретират или оценяват обстоятелства, в които се намират. Когато този мултисистемен отговор регистрира, че обстоятелствата са по някакъв начин лоши за човека, възниква отрицателна емоция; когато регистрира добри перспективи или щастие, възниква положителна емоция. За да очертае теорията за разширяване и изграждане за всяка от тези 10 положителни емоции тя описва (виж. Таблица 1) (а) оценъчните модели, които я задействат, (б) разширения репертоар от връзки между мисъл и действие, който провокира,и (в) трайните ресурси, които помага да се изградят. Таблица 1 предлага тези данни в обобщена форма в първите четири колони.

10 Положителни емоции:

Радост. Радостта се появява, когато обстоятелствата в даден момент ни донесат неочаквано нещо добро. Хората се радват, например, когато получават добри новини или приятна изненада. Радостта създава желание за игра и включване, или това, което Фрийда (1986) нарича свободна активация, дефинирана като “безцелна, нетърсена готовност да се ангажираме във всякакво възникнало взаимодействие “. Трайните ресурси, които се създават чрез играта, са уменията, придобити чрез учене чрез преживяване.

 Благодарност. Благодарността се проявява, когато хората разпознаят друг човек като източник на неочакваното си щастие. Радостта се превръща в благодарност, например когато осъзнаването на собственото щастие се съчетае с възхищението към друг човек, който умишлено е променил пътя си, за да създаде това щастие (Алго, 2012). Благодарността създава желание за творческо обмисляне на нови начини да бъдем мили и щедри. Трайните ресурси, които хората натрупват под влиянието на тази емоция са новите умения за изразяване на доброта и грижа към другите.

Спокойствие или задоволство. Проявява се, когато хората интерпретират настоящите си обстоятелства като напълно ценени, правилни и/или задоволителни. Хората се чувстват ведри, например когато се чувстват комфортно, спокойно или в едно със ситуацията, в която са. Ведростта създава желание да се насладим на настоящите обстоятелства и да ги интегрираме в нови приоритети или ценности. Трайните ресурси, създадени чрез вкусването и интегрирането, включват по-прецизно и сложно усещане за себе си и за приоритетите ни.

Интерес. Интересът възниква при обстоятелства, оценени като безопасни, но предлагащи нещо ново. Хората чувстват интерес, например когато се натъкнат на нещо тайнствено или предизвикателно, но не и непреодолимо. Интересът създава желание да изследваме, да учим, да се потопим в новото и по този начин да разширим себе си (Изард, 1977; Силвия, 2008). Така получените знания се превръщат в траен ресурс.

 Надежда. Докато повечето положителни емоции възникват при обстоятелства, оценени като безопасни, надеждата е изключение. Надеждата възниква при тежки обстоятелства, в които хората се страхуват от най-лошото, но копнеят за по-добро (Лазар, 1991). Хората чувстват надежда в мрачни ситуации, в които могат да си представят поне някакъв шанс, че нещата могат да се променят към по-добро. Надеждата създава желание да се възползваме от собствените си способности и изобретателност, за да променим нещата наоколо. Устойчивите ресурси, които изгражда, включват оптимизъм и устойчивост към несгоди.

Гордост. Гордостта се появява, когато хората получат подходящо признание за някакви социално оценени добри резултати. Хората се чувстват горди, например, когато постигат важна цел (Трейси и Робинс, 2007). Гордостта създава желание да мечтаем за още по-големи постижения в дадената сфера . Големите мечти, предизвикани от гордостта, допринасят за трайния ресурс на мотивацията за постижения (Уилямс и ДеСтено, 2008).

Забавление. Забавлението се случва, когато хората преценят текущите обстоятелства като свързани с някакъв вид несериозни социални несъответствия. Тo може да избухне, например в резултат на безобидна грешка в речта или поведението. Забавлението създава желание за споделяне на смеха и намиране на творчески начини за продължаване на веселостта. Тъй като хората следват тези свои нужди, те изграждат и укрепват трайни социални връзки (Герве и Уилсън, 2005).

Вдъхновение. Вдъхновението възниква, когато хората станат свидетели на човешкото съвършенство под някаква форма. Хората се чувстват вдъхновени, например когато видят някой друг да извърши добро дело или да се представи на недостижимо за тях ниво. Вдъхновението създава желание да надминем себе си, да достигнем до най-високите си възможности и най-доброто в нас. Устойчивият ресурс, който изгражда, е мотивацията за личен растеж (Алго и Хайд, 2009, Траш и Елиът, 2004).

Благоговение. То се появява, когато хората се сблъскат с доброта в голям мащаб. Хората чувстват благоговение, например когато се срещнат с нещо (или някого) красиво или могъщо, което изглежда по-голямо от живота. Благоговението принуждава хората да попият и приемат тази нова необятност, с която са се сблъскали. Трайните ресурси, които създава са нови гледни точки към света (Шиота, Келтнер и Мосман, 2007).

Любов. Любовта е положителната емоция, която хората най-често изпитват. Тя възниква, когато всяка друга положителна емоция е усетена в контекста на сигурна, междуличностна връзка или взаимоотношения. Любовта разширява репертоарите за мислене, както във  “всички емоции по-горе”, така и чрез създаване на моментни възприятия за социална връзка и саморазширяване. По същия начин любовта изгражда широк спектър от трайни ресурси, особено социални връзки и общност.

Адаптирано от главата “Вградени и придобити позитивни емоции ” от Барбара Фредриксън

Таблица 1

Tags: позитивна психология